Индустриалната сделка на Европейския съюз поставя енергийния преход в центъра на икономическата конкурентоспособност. За европейските компании това означава нови разходи и регулаторни изисквания, но и възможности да изградят устойчива, предвидима и гъвкава енергийна стратегия. Българските предприятия, които често оперират в условия на несигурност и ценови шокове, са изправени пред избор: да останат реактивни или да превърнат енергийната трансформация в инструмент за растеж.
В региона вече се наблюдават ясни разлики. Докато пазарите в Централна и Западна Европа активно внедряват нови модели и дългосрочни договори за снабдяване с електроенергия, компаниите в България все още изчакват за прилагането на подобни инструменти. Причината не е в липсата на технологии, а на експертиза за тяхното интегриране в индустриалните бизнес модели. В същото време енергийната зависимост и ценовата волатилност ограничават възможностите за планиране на инвестиции, което прави устойчивите енергийни партньорства още по-ключови.
На 29 юни 2024 г. влезе в сила Net-Zero Industry Act (NZIA, Регламент (ЕС) 2024/1735) – ключовият инструмент от Индустриалния план за Зелената сделка на ЕС. Той изисква до 2030 г. поне 40% от чисто енергийното оборудване (фотоволтаици, вятърни турбини, батерии, топлинни помпи, електролизери) да бъде произведено в рамките на съюза.
През 2025 г. Европейската комисия прие вторични актове, които уточняват критериите за „стратегически проекти“ и въвеждат нови правила за обществени поръчки. От 30 декември 2025 г. държавите членки трябва да прилагат задължителни не-ценови критерии при възлагане на проекти – като устойчивост на веригата за доставки, нисък въглероден отпечатък и принос към енергийната сигурност. Това означава, че европейските индустриални компании вече ще получават конкурентни предимства не само по линия на цена, но и чрез стратегически избор на доставчици и партньори.
Достъп до ВЕИ и съоръжения за съхранение: реална алтернатива на ценовите рискове
Високите нива на слънчеви и вятърни ресурси у нас създават предпоставки за изключително конкурентни цени на зелената енергия. Все повече предприятия разглеждат дългосричните договори за покупко-продажба на електроенергия (PPA) като средство за хеджиране на ценовия риск. Тези договори позволяват фиксиране на предвидими приходи и едновременното изпълнение на ESG цели – фактор, който вече влияе върху достъпа до финансиране и кредитен рейтинг на големите компании.
Допълнителен елемент е бързоразвиващият се пазар на съоръжения за съхранение на електроенергия чрез батерии (BESS). Инвестициите в този сегмент в Югоизточна Европа се ускоряват, защото съхранението на енергия позволява на индустриалните потребители и ВЕИ производителите да управляват натоварването си, да избегнат пикови цени и да намалят зависимостта си от конвенционални мощности. Успешни проекти като хибридната система в Разлог показват, че комбинацията от ВЕИ и батерии може едновременно да стабилизира мрежата и да увеличи финансовата ефективност на инвестициите.
ВЕИ и системи за съхранение: данните говорят
България в края на 2025 г. е сред пазарите с най-бързо нарастващ дял на ВЕИ в региона:
- Инсталираният соларен капацитет е почти 5 GW, а вятърният е над 700 MW.
- Според плановете на ЕСО до 2034 г. предстои добавянето на над 21 GW нови ВЕИ мощности, от които ≈13.5 GW слнъчеви, ≈1 GW вятър и ≈5GW батерии
- По програмата RESTORE бяха одобрени 82 проекта за съоръжения за съхранение на електроенергия чрез батерии с общ капацитет почти 9.7 GWh и субсидии от €588 млн., далеч над първоначалната цел от 3 GWh.
- Вече в експлоатация са батерии с мощност близо 1 GW
Тези цифри ясно показват, че капацитетът за зелена енергия и съхранение вече е наличен – въпросът е индустрията да го интегрира в собствените си модели за снабдяване и управление на риска.
Енергиен мениджмънт и гъвкавост: новата индустриална ефективност
За предприятията, които разчитат на енергоемко производство, предизвикателството вече не е само цената на електроенергията, а и източника и начинът, по който тя се използва. Интелигентните системи за енергиен мениджмънт дават възможност за оптимизация на консумацията в реално време, за участие в програми за гъвкаво потребление и за монетизация на гъвкавостта чрез балансиращите пазари.
Агрегаторският модел, който ТОКИ развива в България и региона, позволява на индустриалните клиенти да обединяват своите енергийни ресурси с тези на други участници – производители, потребители и съоръжания за съхранение. Това не само намалява индивидуалния риск от небаланси, но и отваря нови източници на приходи чрез участие в пазара на допълнителни услуги.
Иновации и технологии: от пасивен консуматор към активен участник
С нарастването на дела на възобновяемите източници индустриалните потребители вече не са просто крайни клиенти. Те могат да се превърнат в активни участници на енергийния пазар – чрез собствено производство, съхранение и участие в модели за споделяне на енергия. Технологиите за изкуствен интелект и машинно обучение вече се прилагат в прогнозиране, управление на натоварването и търговията в реално време, което позволява по-прецизно и ефективно използване на енергийните ресурси.
За големия бизнес това не е само технологичен въпрос. Интеграцията на такива решения влияе директно върху себестойността на продукцията, конкурентоспособността на износните пазари и способността да се отговори на изискванията на глобалните вериги за доставки.
Финансиране и устойчивост: капиталът следва сигурността
Финансовите институции и инвеститорите вече оценяват предприятията не само по техните приходи и маржове, но и по устойчивостта на енергийната им стратегия. Компании, които демонстрират предвидимост чрез дългосрочни договори и интеграция на зелена енергия, получават по-добри условия за финансиране и достъп до международни пазари на капитала.
В този смисъл енергийната трансформация не е разход, а инвестиция в конкурентоспособността. За индустриалните клиенти на ТОКИ това означава комбинация от инструменти – фиксирани цени, споделени модели за достъп до ВЕИ, интелигентни платформи за гъвкавост и услуги за управление на батерии – които създават предвидима и устойчива рамка за растеж.
